Лада вървеше сама из гората. Тя едва не бе загинала във битката си с момичето, което придружаваше Иван. Малката можеше да изглежда още дете, но беше яростен защитник на Иван и позицията му в братско-сестринския конфликт. Това момиче едва ли знаеше какво прави спирайки Иван от собствената му съдба. Вглъбена в мислите си Лада бе загубила посока. Беше станало тъмно, но мракът не пречеше на вълчицата, която виждаше перфектно. Изведнъж чувството за опасност я върна към света. Тя рязко спря своя бяг и се огледа. Невъзможно беше сетивата и да бяха сгрешили, но опасност тя не виждаше.
Нещо и подсказваше, че някой се крие в мрака пред нея, но сетивата и бяха притъпени по странен начин. Лада помисли, че криещия се и показва толкова, колкото тя вижда, но защо изобщо се показваше? Щом беше толкова добър значи не беше заплаха, за каквато го прие Лада, а по-скоро искаше нещо, но се срамуваше да излезе. Вълчицата пристъпи напред и каза:
- Покажи се! - каза тя нежно и мило с лека нотка на страх. Това не беше нормално за нея, тъй като през вековете тя бе станала едно от най-силните създания тъпкали някога земята. Нямаше Създание или човек, който да я нарани. Ала сега тя изпитваше необоснован страх.
От мрака се чу въздишка, тежка и прикрита, но този път Лада я долови. Тогава стоящият в сянка тръгна напред към вълчицата. Лада отстъпи крачка назад в миг на паника, но застави волята си да не я предава. Ала това движение, сякаш нещо се влачеше по тревата навяваше ужас в цялата същност на Лада. Тя затвори очи. Сякаш огледа района от птичи поглед. Мракът се ширеше наоколо и с всяка заемаше все повече от гората. Всяка частица от гората трепереше в ужас, който носеше мракът. Лада усети опасност в непосредствена близост. Някой я улови за глезена.
Вълчицата отвори очи и погледна надолу. В краката лежеше по лице млада жена. Тъмните коси се стилаха около главата и като черно езеро. Дрехите и също бях в тон с нощта. Тя държеше глезена на Лада в тънките си, студени пръсти, които потрепваха от време на време. Вълчицата клекна и се опита внимателно да обърне жената по гръб, но тя се отскубна от захвата и се надигна почти безсилно. С голямо усилие жената вдигна очи към Лада. В тях имаше много мъка. Те бяха отправени с гореща молба към нея.
Страхът на Лада се смени бързо със състрадание кам жената. Тя не знаеше какво и е, но изглежда се бе случило нещо ужасно.
- Какво има? - попита Лада. - Кажи ми, за да мога да помогна!
- Не можеш... - отвърна немощно жената. - Вече не... Твърде късно е.
След като каза това тя изпадна в несвяст.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me