II.Хермес - лошото момче

На другия край на мегаполиса,точно шест месеца преди Роуина да получи своето назначение, в една ранна утрин на март конферентната зала в югозападното крайбрежие се готвеше да приеме поканените на премиерата на новата книга на бунтаря Александър Гейтс. Философът фантаст си беше спечелил незавидната слава на вечния опонент, заставащ срещу всичко общоприето. Той беше гласът, който пропагандираше най - невероятните и скандални идеи и не се свенеше да извиква публично най - песимистичните си виждания за бъдещето на ИР.Беше влизал в изправителния затвор повече от 20 пъти, името му биваше замесвано в най - невероятните скандали. Той можеше да се похвали с това, че единствен беше присъствал на регионален съвет на Управляващата гилдия. Образът му бе украсен до крайна степен с всичко свободомислещо - така че той се бе превърнал в идол за много от интелектуалците не само в този град, но и в пределите на цялата обединена ИР. За негово най - голямо съжаление от тази слава най - много страдаха произведенията му."Виж ги - абсолютни лешояди! Дошли са тук, за да открият нов афродизиак за преситените си възприятия, тук са за да видят как ще предизвикаш нова сензация като предричаш края на хубавия им технизиран свят. И щом докрай се насладят на отчаяното ти представление ще си отидат, забравяйки дори съществуването ти. Глупав клоун, не забравяй да сложиш маскарадния си грим - хората очакват шоу!"

Залата бързо се пълнеше с любопитни, въпреки ранния час.Скрит в една ниша, зад колоната, с която свършваше подиума, Александър наблюдаваше как новодошлите сформират нещо като групички по интереси, главно обсъждайки предстоящото събитие." Винаги е било така при животинските видове - сходните по вкус се надушват и сформират глутница. Защо човека така и не иска да приеме, че е стадно животно и му е най - добре в групата. Нали стремежът му към индивидуализъм не е нищо друго освен сформиране на друга група, на която той да се провъзгласи за лидер. И не отстъпваха ли в тази битка срещу собствените си творения " умните машини"?

Шумът в залата се усилваше правопропорционално с напора на любопитната тълпа. Събираха се всякакъв вид хора - от най - близките на Александър съмишленици, до най - големите му критици дошли, за да изконсумират идеите и вижданията му, които той така щедро раздаваше на всички. Тук бяха и издателите му и тези, които му бяха отказали своя печат за трибуна. На талази прииждаха и всевъзможни представители на управляващата върхушка - разбира се Великите магистри от управляващата коалиция на ИР не присъстваха лично на нито едно публично събитие официално. Всъщност много рядко някой имаше шанса да зърне на живо лицата на 25 - те магистрати. Физическите им белези бяха държани в строга конфиденциалност от съображение за сигурност. Управляващите трябваше да бъдат познати на широката общественост само с делата си. Чест беше за обикновените граждани да получат за изключителни заслуги към ИР правото да се срещнат лично с Комитета. Един от малцината беше и Александър, който по - скоро бе предизвикал любопитството на управляващите с революционните си възгледи и то прокламирани с плам.

Някога беше идеалист. Вярваше в светлото бъдеще на технизирания и глобализиран свят. Мислеше, че човекът еволюира в ментален план към едно интелектуално ниво, което ще му позволи да стане истински господар на вселената около него, че ще може да осъвършенства своята природа, за да култивира непознати пространства. После отчаянието започна да се промъква из дълбините на най - големите му страхове, за да го превърне в заядливия песимист, който беше днес. Не помнеше от къде точно започна всичко - дали от експериментите за модификация на човешкото ДНК, за да се създадат "докоснатите"или от безразсъдната колонизация на съседните планети в слънчевата система. Истината беше, че Земята постоянно се нуждаеше от ресурси, които другите планети осигуряваха и то с цената на хилядите отнети животи на роби земляни. Вече не можеше да каже кое точно го превърна от обикновен университетски асистент на професор по история в този бунтар писател, който беше готов да прекрачи всички граници ,за да постигне своето бленувано знание.

Не беше времето прекарано в поправителния затвор и белезите от провиненията, които татуираха на ръката ти, за да не ги извършиш отново, не бяха и престъпниците, които се укриваха в недрата на мегаполисите, тези, които му показаха какво е съществуването на ръба. Не бяха и различните терористични фракции, които излъчваха представители постоянно при него, за да го вербуват за каузите си. Не, на всички той бе отказвал да пристъпи извън границата на човешката природа защото единствената вяра, която бе останала у него бе тази за богоизбраността на човечеството като морално същество, въпреки разочарованието, което себеподобните му му причиняваха мислейки се за богове.

- Мисля, че е време да започваме, г-н. Гейтс.

Приятният глас на русокосата координаторка го извади от вцепенението, в което бе изпаднал мислейки си за отминалите дни. Приготви се да се изправи срещу лешоядите, тръпнещи в очакване, изпълнили залата пред него.

- Време е шоуто да започне...

- Дами и господа, за мен е чест да ви представя световноизвестния писател Александър Гейтс, който е тук сред нас, за да представи най - новата си книга"Отвъд". - представи го един от организаторите щом забеляза появата му на издигнатата за случая естрада.

Тези думи бяха последвани от любезни аплодисменти, които вяло затихнаха, когато той зае мястото си на конферентната маса.

- Благодаря на всички, които присъстват днес на премиерата на новата ми книга. - започна напрегнато той, настръхнал сякаш всеки момент очаква нападение - Първо, искам да кажа, че избрах ранен час за тази среща защото представена вечер, "Отвъд" може да бъде много зловеща.

Нервен смях премина през присъстващите като електрически ток и мигновено изгасна .Хората никога не знаеха кога Александър се шегува. Той не се издаваше нито по интонацията на гласа, нито по гримасата на лицето. Повечето мислеха точно това хладнокръвие за зловещо.

- Когато казвате зловеща, може би имате предвид, че тя отново третира познатия ни от "Очакваното изцеление" сюжет на тотално изтребване на човешкия род?

Въпросът беше зададен от червенокоса репортерка, която имаше миловидно лице и го гледаше съжалително изпод черните рамки на очилата си.

- Напротив. За разлика от предишното ми произведение,"Отвъд" предлага изход от безнадеждната ситуация, в която расата на антагонистите сама се е поставила. - отговори все така равно писателят на въпроса и.

- Нима този път ни предлагате поглед към друга раса, изоставяйки обреченото човечество на произвола на съдбата му!?

Тази провокация предизвика ехиден шепот и размяна на злоради погледи из цялата зала. Тя дойде от нисък мъж, подпрял се на стената от дясната му страна, който прилежно си записваше по старомоден начин в оръфано черно тефтерче. Александър познаваше този мъж. Бяха работили заедно за локалната на Ню Милениум медия "Империъл Таймс", в годините, в които тепърва започваше писателската си кариера. Казваше се Адис Пилис и бе известен с манията си да възражда практиките на предците. В последствие той се превърна в един от най - злонамерените критици на творчеството му. Александър предполагаше, че в основата на ненавистта му е завистта за това, че винаги е бил по - добрият писател, по - добрият журналист и по - добрият човек.

- Разбира се, човечеството има своята предначертана съдба, но кой съм аз да свързвам линиите и в тази пътеводна карта!? - иронията бе един от любимите похвати на писателя, която доста често преминаваше в откровен сарказъм. - Не, напротив, аз давам една възможна алтернатива, по която може да се поеме. А именно като се занимавам с еволюиралия homo sapiens в проявлението му, наречено "докоснатите".

Думите му предизвикаха сериозно възмущение сред присъстващите. Хората никога не бяха склонни да си признаят грешката, дори когато тя беше очеизвадна.Експериментът с "докоснатите" бе започнат преди повече от 30 години, когато окончателно бяха разгадани тайните на човешкото ДНК. Но ужасяващите му резултати едва наскоро се бяха появили в публичното пространство по силата на това, че и най - големите тайни все някога се разкриват от безграничното човешко любопитство. Отначало бяха ужасяващите слухове, които така бяха хиперболизирани от човешкото въображение, че скоро се наложи управляващите да оповестят голяма част от достоверните факти. "Докоснатите" се оказаха хора с изкуствено модифицирана ДНК, отглеждани в секретни лаборатории. Целта на този мащабен експеримент е да изпревари естествената еволюция и да създаде един по - добър човешки вид с развити свръхспособности. Опитът протича с голяма доза успеваемост докато един ден не се оказва, че без видима причина учените в една от лабораториите са брутално убити от своите творения. По задълбочените анализи на психологическото състояние на "докоснатите" разкрива, че те не се поддават на обучение на никакви морални и хуманни ценности. Заобикалянето на естествения подбор ражда бездушна армия от свръхвойници, но не и изкачване на така мечтаното еволюционно стъпало.

- Известно ни е Вашето презрение към опитите за облагородяване на човешката природа, но не мислите ли, че това е нашето бъдеще?

Александър не бе видял от къде дойде въпросът сред шумящото море от зрители. А той обичаше да гледа събеседниците си в очите.

- Аз се надявам това да не е нашето бъдеще! Човекът трябва да се развива в ментален план, пренебрегвайки детинското си желание да прилича на измислен супергерой. Нашето тяло е предопределено да умира, за да не се пренасели нашата биологична ниша. Остават само творенията на ума. Всеки помни създателите на компютъра или на изкуствената мезосфера, която ни предпазва от слънцето!

- Всеки помни Супермен!

Писателят беше бесен. Не само, че пишеше за идиоти, ала те го занимаваха и през цялото време. Александър беше готов да избухне, въпреки че прекрасно осъзнаваше, че всички провокации са предизвикани нарочно.Но преди да е успял да прати поредния нахалник по дяволите същото русокосо момиче, което го беше предупредило за началото на конференцията се приближи до него и му пошепна нещо, което направо го замая.Отметна с припряно движение кичура черна коса, който беше паднал в очите му и побърза да напусне конферентната зала без да обели и дума за наложеното прекъсване. Не, вече нямаше смисъл да се занимава с тази пасмина, зад лакирания дъб на следващата врата го очакваше човекът, който винаги бе искал да срещне.

- Заповядайте, седнете, господин Гейтс - му каза Ричард Пратчет замаскирайки заповедта си с престорена усмивка.

Въпреки учестеното биене на сърцето си, Александър успя да чуе че личната охрана на генерала затваря вратата зад гърба му, осигурявайки му аудиенция с боса на Космическата Организация за Изследване и Разузнаване.

- Не мога да повярвам, че след цялото това време в което се опитвах да се свържа с Вас, самият Вие проявявате желание да разговаряте с мен.

- Трябва да призная, че съм впечатлен от усърдието и ината Ви, господин Гейтс. Но да оставим миналото настрана, тук съм, за да Ви направя предложение, което сигурен съм, няма да можете да откажете.

- Няма да мога да откажа, или няма да ми бъде позволено?

Пратчет сухо се засмя на забележката му.

- В нашия случай, мистър Гейтс, е все едно и също.

- Слушам Ви.

- Нека да кажем, че благодарение на последната Ви книга, която предизвика вниманието на Магистратите, на Вас Ви се отдава невероятната възможност да изпитате на свой гръб някои от приключенията, които описвате.

- Какво искате да кажете? Как така "Отвъд" е предизвикала вниманието на Магистратите, та тя днес излиза от печат!

- Е, сигурно знаете, че ние си имаме начини да узнаваме нужната ни информация. - засмя се този път искрено генералът

- И с какво "Отвъд" привлече Вашето внимание? -поинтересува се Александър, който беше изпаднал в сериозно озадачение.

- С това, че изглежда докато сте я писали сте получили някакво невероятно пророческо вдъхновение. Някои от фактите, които излагате като научна фантастика във Вашия роман скоро могат и да се сбъднат.

- Нима съм познал толкова от предстоящите събития на Земята, че Вие сте на път да ме отвлечете в една от вашите секретни бази!? - в този момент писателят бе изпаднал в трудноописуемо недоумение.

- "Отвлека" е груба дума, г-н Гейтс. По скоро ще Ви отведа на място, където ще откриете отговорите на множеството въпроси, които задавате напоследък.

- Имам ли избор? - попита Александър, въпреки че беше наясно с отговора.

- Никакъв.

- Но ако изчезна това няма ли да предизвика двойното любопитство на читателите ми?

- Повярвайте ми, г-н. Гейтс, хората ще имат достатъчно други грижи, за да забележат липсата Ви.

Докато говореше Пратчет се бе придвижил до вратата и с жест подканяше Александър да го последва на това пътешествие, което се очертаваше да бъде убийствено интересно.

- Трябва да Ви призная едно, генерал Пратчет - говореше Гейтс, изправяйки се, за да го последва - имате вродената дарба да успокоявате хората.

Докато излизаха от сградата, придружавани от две силни на вид и доста мълчаливи момчета, които явно бяха личната охрана на генерала, Александър си мислеше за последните събития, които се развиваха твърде бързо дори за неговите тренирани очаквания. Абсолютно невероятно му се струваше това, че самият Ричард Пратчет го навестяваше на премиерата му. Генералът бе известен с педантичното спазване на дистанция при общуването с цивилни лица. Ала още по - невероятно беше, че той прекъсваше традицията да стои далеко от Александър и то благодарение на няколко факта, които беше налучкал в книгата си. "За какво всъщност става въпрос? Абсурдно е да се дължи само на "Отвъд". Явно Магистратите са решили да ме сплашат с една две обиколки из базите на КОИР и да се опитат така да ми затворят устата. Или са готови на нещо повече от това?"Мислите на Александър се блъскаха из главата му без той да намери задоволително обяснение на въпросите, които го измъчваха."А и защо Пратчет се разхожда на публично място само с двама охранители - за да не привлича внимание ли? Ами ако изникнат ей сега терористи камикадзета и се опитат да го взривят на пълно с цивилни място? Толкова ли са специални тези двамата?"Бедният Александър не можеше и да подозира колко специални бяха наистина охранителите на Пратчет.

Полетът със свръхскоростния самолет Ийгъл - 382 до Урал траеше около час. Въобще след акта на обединение в ИР на цялото човечество и увеличаването на мащабите, прогресът бе задвижен от човешката мания за свръхизобретения. Всеки опит в това направление удовлетворяваше непрестанния фалически комплекс на човека да осъществява все по - големи проекти и да изобретява все по - технически усъвършенствани изобретения.

Пратчет бе обяснил на Александър, че в базата на КОИР ще го чака всичко необходимо за престоя му - за това нямаше смисъл да минават през дома му. Бе конфискувал и мобилния му телефон. Негласно Александър бе пленник на генерала, който по негови предположения го водеше към затвора му."Не очаквах, че ще ме заточат толкова на изток."- опитваше се да размишлява писателя докато мощните двигатели на самолета го носеха към неизвестното.След час и петнадесет минути, както го увери погледът към електронния му часовник, започнаха да се снишават между планинските върхове. Веднага щом погледна към часовника си Александър се сети за Дъглас Адамс, от което не му стана по добре.

Пилотът на този Ийгъл -382 явно беше доста опитен, защото въпреки въздушното течение, което се опита да разбие самолета, докато се спускаха между застрашителните кафяви стени на планината, невъзмутимо успя да се приземи на начертаната на планинското плато площадка. Александър стъпи с омекнали крака отново на твърда земя. Едва успя да огледа стръмните планински скатове и приветливото есенно небе, когато Пратчет го подкани да се присъедини към него в едно яйцевидно превозно средство с цвят металик, което скоро ги поведе към вътрешността на планината, навлизайки между бетонираните стени на близкия тунел. Официално не му бе забранено да пита, но той инстинктивно усещаше, че времето на отговорите все още не е настъпило. След още около петнайсетина минути спускане всемобила плавно спря пред огромна метална врата.

- Това е мястото, от което започва Вашето приключение, г-н. Гейтс. Готов ли сте да влезем.

- Моля Ви, генерал Пратчет, чакам този момент от доста отдавна. Нямам никакво търпение да видя какво има отвъд.