Минутите отекват в тишината,
стаено бие твоето сърце,
свещичките припламват в тъмнината,
съдбата носиш в своите ръце.

На този светъл ден рожден
недей да бъдеш толкоз’ тъжен,
дори и много-малко променен
все пак някому си нужен.

Далеч си и не мога да прегърна
приятелските рамене,
да можех времето неспиращо да върна
към теб да литна с ангелски криле.

Далеч съм, но ти пращам песен
по птиците донесли Пролетта,
животът ти да бъде лесен
и все да те съпътства Любовта.

По вятъра прегръдка ти изпращам
да стопли ледените ти ръце,
по слънчев лъч усмивка ти препращам
да грее ведро твоето лице.

По синьото море – целувка страстна
бушуваща като бурна вълна,
по утринна роса – сълзица златна
да скъташ нейде в своята душа.

А вечерта щом очите затвориш
във приказен сън с мен ела,
ще приседнем на Лунна пътека
с комети и звезди ще те даря.

И ще блеснат лунни звездопади,
и ще светнат хиляди искри,
за твоя празник, мой Приятел,
щастлив и благословен бъди!

Посветено

31.07.2008