Тела груби недодялани;
с кокали тънки и с вяли меса.
Леки, омаяни от себе разклатени
клатят, въртят се и тъжно висят.

Топло телата докосват се с нежни сълзи;
леко погалване, горят във искри.
Силно изцъклени черни очи
гледат се дълго; споделят мечти.

Крката им тракат и удрят се,
в унес, във танц.
Ръцете им ръбести увиват се -
изгарят във плам.

Пръсти кръстосват се, докосва се гръд...
Глави натежали отпускат се в сън.
Дланите плъзгат се, разкъсва се плът.
С крясък, със болка те сливат света...