В локва от кръв се отразяват очите,
премрежени далече, отвъд синевата.
Подминали, забравили отдавна мечтите,
угаснали в своя брътвеж към съдбата.

Сини, сковани, безмълвни, студени,
устни, целувани някога с обич и плам;
отпуснати, тежки от болка избледнели...
Отворени леко - последно дихание само...

Застинало, тихо, уморено мълчи,
запазило в себе си и трепет и жар,
любов неизказана и смели мечти,
сърцето изтръгнато в обреден дар...