Хубава си, дори когато плачеш…
Повтаря ми пак огледалото криво…
Хубава си, недей от болка да се влачиш…
Навън всичко е красиво…
Но дали е така? Дали наистина има красота?
Или пак огледалото ме лъже…?
Хубава си, дори когато сричаш…
Сричка по сричка любовта…
Когато до болка се вричаш…
В името на вечността…
Та кой ми вярва? Дори да се вричам…
Няма смисъл… Кой тъгата ми ще отнеме?
А той дали ще се върне… дали ще кажа, че го обичам…?
Хубава си, дори когато спиш дълбоко...
В съня заровила мислите си слепи…
И кристални звуци хвъркат до възглавницата ти…
Дочуват се стихове на незнайни поети…
Хубава… не съм… Красива… едва ли….
Единствена… за теб… Поредна… никога…
Лъчезарна… и усмихната…
Щастлива и притихнала….
Завинаги влюбена… в очите на любовта…
Това съм аз, нали огледалце?
Хубава си, винаги, когато за миг слънцето погледнеш…
Хубава си, дори когато в очите ти има океан от сълзи…
Хубава си, когато до моята болка ти приседнеш…
Хубава си, ти кристален звук мечти…
Хубава си, такава естествена и непринудена…
Хубава си… сладък спомен от есента…
Хубава си, в мечти изоставена…
Хубава си… магьоснице… на страстта!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me