Ръцете на жена когато галят,
забързаното време някак спира,
следите им така не се забравят -
нежен спомен за вълна пенлива.

Сърцето на поет когато стене
и птиците нашепват за любов,
гората се облича със безвремие,
заключва в себе си изплакания зов.

Душата на човек когато зарисува
с онези трудните и шарени бои,
напомня ти, че огън съществува
и близването му се помни и боли.

С думите когато те пронижат
и нещо някъде из тебе се изрони,
и тъжен пясък почне да се ниже,
копнежите превръщаш във икони.