Навън заваля със звъна на капчука!                      
Безлюбовно пропиляно вятър задуха!                               
А аз поисках да балансирам нещата:                           
звъна на капчука(в улука)                                   
съсъка от вятъра(в тишината).
Заради нежния прибой на топлината,
минаваща през порите още и още
                           (от черновата).
Заради въздуха разтопявам се в него
                           (без остатък)
и щастливо, безумно луда, малко
                           (със боязън).
Заради слънцето подпалващо
росата, локвата и тревата
                          (зноя на земята).
Заради вечния свят, зеленината, гората
                      (нанасям на белотата)!