Дай ми шанс поне веднъж

до себе си ме допусни,

врaтата открехни,

прага да прекрача.

Като магъосница

с пръчица вълшебна ще застана,

ще те обсипя със звезди...

Слънцето от небосклона

за тебе ще открадна,

ще отместя планини...

Люлка от цветя ще изплета

и с мъх ще я застеля,

ще те гледам до забрава

ще те милвам, както

никоя преди.

Като пеперуда страстно

ще танцувам покрай

огъня пламтящ...

За какво са ми криле

щом не мога до тебе да летя,

за какво са ми очи

щом не виждат

твойта красота.

Дай ми шанс поне веднъж

лунната пътека да постеля

под нозете ти.