Загубих ли те? Виж, сама не знам...
През толкова треви преминах...
И може да те има някъде-си там...
Но май и там да си, аз вече поизстинах.

Да се завърна ли, такава разрушена,
такава никак не готова за любов?
Не си виновен ти, не съм опустошена...
За буря като мен не си готов.

Аз съм светкавица и гръм от Зевса,
аз съм вода и пяна побеляла.
От мен до днес каквото взел си -
това ще е... Поискай ми раздяла!

Жестоко знам, че още ме обичаш,
и искаш да ми кажеш - „Остани!"
Не стой така, към мен изтичай,
ръцете ми студени докосни... „Върви!"