| посветено на Desert_Rose |

загубен... скитах толкоз време
обречен... с тези тежки мисли
за себе си дори... бях бреме
във щастието даже... аз не виждах смисъл

те казват - има светлина в тунела
не вярвам... в нищо май не вярвах
ти към мен пристъпи... горда... смела
да повярвам ли... това е цяра?

как ли пак се сам обричам
чувството... не... не мога да го боря
обичам те... толкова те обичам
боли ме ала се изправям неуморен

ти залеза си в моите страдания
как оцелявал съм без тебе... не... не зная
така и както с моите изповедания
дали ще бъдеш с мен? До края?

не искам да се спирам... цял живот го правя
прекрасното дете във теб... и моя мрачна фея
обичам ги... не искам да забравя
възкръснах аз със тях... за тях и аз живея

и вярата във теб... красива нимфа моя
дъхът ми сетен за тебе ще отива
ще бъда с теб под слънцето и в зимата... в пороя...
за теб сърцето бие със чувство също тъй красиво

и коленича аз пред теб сега... сърцето ми е твое
вземи го с тебе... ще те пази в мрака
помни... обичай ти... лика ми двоен
защото всичките ми Аз... цял живот те чакаха

за теб отворих и проклетата кутия
и всичко е сега тъй пагубно и ясно
под аурата на твоята магия...
Обичам те... Обичам те тъй бясно

открих те... себе си дано сега открия
да... зная... познавам истината вечно гладна
за да те опазя аз и себе си дори ще убия
това ще чувствам докато студен не падна