Ти си повече от мечта,

появяваш се и изчезваш като мъгла,

носеща мириса на страшната самота…

Спомен овъглен,

Спомен за любовта…

А аз съм сломен,

защото ти не си до мен…

Как до мен се докосна,

без да си ме пипнала дори?

Как на мъка ме обрече,

като само радост ми донесе ти?!?

Възможно ли е всичко това?

Отговорът е прост: ДА!!!

А има ли те теб на света

или си само моя мечта?