Почакай, страннико случаен.
Самотен пътнико... поспри се!
Ела, седни до мене, братко мой незнаен,
да споделиш за де си тръгнал,
от какво боиш се.
Ти бързаш, нямаш време за това,
да се замислиш - от какво ли бягаш,
а тръгнал си да дириш ценните неща.
Забравил минало, умора,
все толкоз упорито крачиш,
очите ти в тревога изнемогват,
ала вярват, че за някой нещо значиш.
Аз зная от какво се плашиш,
така позната ми е твоята тъга
и зная всяка нощ какво те мъчи -
ти бягаш сам от свойта самота...