Една последна изтекла секунда,

а в нея отново си ти

и да ми напомняш няма нужда,

че дори в последния живеещ миг

те обичах и затова в огъня се скрих...

***

Отекна звънът на старо желязо

и уплашена затърсих парчето,

но видях само едно безжизнено тяло,

а желязото беше в него сърцето...

Чия ли беше плътта

и кой ли я беше оставил?

Чакай! Не е ли моя кръвта,

не ме ли беше ти изоставил???

Тези стъклени, прозрачни очи,

този поглед на дива кошута

и чистите, мои сълзи...

да, оставих ги, но без принуда! -

Изтръгнах желязното сърце,

счупих очите си от кристал

и не съм вече човешко дете,

а плът, обляна в горещата кал...

И в онзи последен живеещ миг

видях през парчетата натрушени очи:

капка кръв безпосочно пълзи-

търси в огъня изгубените сълзи...

***

Една последна изтекла секунда,

а в нея отново си ти

и да ми напомняш няма нужда,

че дори в последния живеещ миг

те обичах и затова в огъня се скрих...