Една последна изтекла секунда,
а в нея отново си ти
и да ми напомняш няма нужда,
че дори в последния живеещ миг
те обичах и затова в огъня се скрих...
***
Отекна звънът на старо желязо
и уплашена затърсих парчето,
но видях само едно безжизнено тяло,
а желязото беше в него сърцето...
Чия ли беше плътта
и кой ли я беше оставил?
Чакай! Не е ли моя кръвта,
не ме ли беше ти изоставил???
Тези стъклени, прозрачни очи,
този поглед на дива кошута
и чистите, мои сълзи...
да, оставих ги, но без принуда! -
Изтръгнах желязното сърце,
счупих очите си от кристал
и не съм вече човешко дете,
а плът, обляна в горещата кал...
И в онзи последен живеещ миг
видях през парчетата натрушени очи:
капка кръв безпосочно пълзи-
търси в огъня изгубените сълзи...
***
Една последна изтекла секунда,
а в нея отново си ти
и да ми напомняш няма нужда,
че дори в последния живеещ миг
те обичах и затова в огъня се скрих...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me