Представи си око,
по-прозрачно от вятъра,
по-ефирно от ясното синьо небе.
Представи си хиляда такива очи
да се реят нехайно на пухкави облаци.

Представи си сълза,
по-студена от космоса,
по-голяма от Кохинор
и по-твърда от него
да мътнее сред гъст прахоляк.

Представи си сега -
как очите съзират
тази бедна, нещастна сълза,
най-небрежно захвърлена
сред боклуци на сметище,
омърсена без капка вина.

Представи си дъжда
от безплътни очи -
как отмива прахта,
как сълзата блести
и щастливо се смее на слънцето.

А очите небесни,
попили тъгата й,
натежават по-черни
от каменни въглища
и потъват в безстрастната суха земя.

Питаш, как се измива сълза.
Представи си...