Как случайно живота ни среща
след толкова много години...
Как ръцете ти мойте посрещат
и ме питаш \"Как си, кажи ми?...\"

Променени и малко смутени
пак се срещаме в тихия поглед...
Аз те моля не връщай във мене
онези чувства, онази пролет...

Не не спомняй, моля те, нищо...
Не не казвай, моля те, нищо...
Не не питай за думи предишни
всеки има днес свойто огнище...

Не не спомняй, моля те, нищо...
Не не казвай, моля те, нищо...
Не не питай за чувства предишни,
прегърни ме и после върви си...

Как случайно живота ни среща
и годините сякаш се стапят...
Как времето тихо се връща,
а сълзите едва ще заплачат...

И пораснали - всеки по малко -
се поглеждаме сякаш на двайсет...
Във очите ни там надълбоко
ще останат неизречени тайни...