Надигнах шишето живот отлежал,
отпих и последната пареща глътка
смущаващо силна на вкус саможал
и дълго светът главомайно се врътка.

Шишето надигам със взор изяснен,
надниквам в сърцето му нямо и пусто,
а сякаш съзирам сред тоз стъклостен
душата си снощна с единствено чувство.

Елмазена мисъл проблясва тогаз
живец и на него, и мене да вдъхна -
да скита с вълните ще пратя го аз,
а в него сърдечна бележка ще пъхна.