Листата бавно се отронват,
а аз отронвам пак сълза,
като листо, от вятъра обхваната,
аз мисля пак за теб в нощта...
Аз мисля вече час,
но не измислям
как да върна между нас
онова, което липсва...
Изстинали ръце, изстинали души,
стопили се в леда
топя се аз, топиш се ти,
а не остава и следа...