Ти открадна ми душата,
накара ме пред теб да лазя,
гавреше се със мечтата,
но НЕ МОГА ДА ТЕ МРАЗЯ!

Ти отне ми светлината,
скри звездите и луната,
наказа ме с лъжи отровни
без дори да съм виновна!

Ти избърса пода с мене
и достойнството ми смаза,
молех ти се на колене...
И пак НЕ МОГА ДА ТЕ МРАЗЯ!

Ти яви се като видение,
аз те молих в тъмнината.
Ти - на болката олицетворение,
не дочака с мен зората...