Всеки звук е откъснато цвете

от вълшебна градина,

надарена със чувства,

струна в бяла китара

на душа отлетяла,

бели стълби

от снежна дъга

прекроена да бъде удобна

за перило на мост

за решетки на стая,

без да има прозорец...

Наръч счупени клони

от ръцете, протягали длани,

да намерят от полъха дъх,

да запази зеления цвят

на очите, пролет видяли...

Стара дървена стълба,

кацалка за влюбени гълъби,

сред безформени камъни,

сухи сълзи листа

от увяхнали рози...

Есента е целувала...

толкова рано дошла

да си взема от живи цветя...

Зад оградата, в счупен цвят,

се припичат латинки,

ронят жълтите тичинки,

скача смях от накъсано

тъмночервено на стол,

отразена повърхност на слънце.

Тишина по алея извита,

връща стрък от мушкато

в шепа пръст посадено,

в кръгла кошница свят,

само цвят,

звук от нямо прекършване,

стая, вход за излизане,

празна тераса,

само стол,

другият липсва...

равновесност в интериор.

По дървото, с кора,

нарязана с острието на бръчки,

бавно погледът лази...

към парчето небе...

безпокойство от благи слова,

безидейно безкрайно,

бреме в бременност

и бразди за безвремие...