Ще покрие със забрава

следите му в очите си.

Омръзна й да рисува залези

върху чужди платна,

ще измие боите от пръстите

и ще хвърли четките в огъня.

Свърши се!

Всичко се свърши!

Тя не успя...

Не нарисува себе си в него,

нали щрихите все изчезваха

а цветовете избледняваха...

Боли я.

Сякаш някой простреля

гълъбите,

гнездили в душата й

и те издишат…

последeн миг на полета,

последен полет на мига.

После падат бавно надолу -

кървавата струйка

ги обесва.

Понякога не е достатъчен

куршумът,

а смъртта не е край...

И край не е краят...

А тя ще ги събере -

с формалин ще ги препарира

и дълго, дълго

ще ги прегръща още

и пак ще рисува -

ще рисува с

гълъбови пера

в себе си нощи.