Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
като месия се криех, там където,
събрани вярващите ми даваха престол.
Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.
Като армия ангели, сега след мене,
те вървят като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:
"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."
"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."
***
И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.