Ако мога да съм златна рибка...
Обещавам да изпълня едно твое желание...
И ти да ми прошепнеш:
\"Облечи се само в моето мълчание...\"
Тогава може би ще разберем
какво е да умножим един красив миг по вечност...
И няма да нарушаваме тишината...
Пръстите стават неудържими -
посланици на всички сетива са...
И се разбъркват клетките...
Като в обърната стъклена сфера.
А ние следваме полета им...
***
Искам да опиша как се чувствам,
когато дъхът ти минава покрай мене...
Ставам Вселена!
(облечена в мълчание)
Тихо...
На пръсти... с пръстите
разнежваме звездите...
само посветените...
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" - 2008
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me