Що не грееш ясно слънце,
тъмен облак що те скри...
Що и птички вий не пейте,
а мълчите от зори?...

Що си тъжен, мили ветре,
що в косите ми шептиш...
Болно ли е мойто либе...
Друга вест ли носиш ти?...

А вятърът задуха подир мене,
и дума ми със тъжни си уста:
"Днес се жени твойто либе..."
И по хълма пак се разпиля...