| Ти прекрасна словесна принцесо! Всички приказки четох, прочетох, твойта сила във тях не прозрях... Тези нощи: и дълги, и страстни; само с глас ли бродираше мрака? С думи медени - повест за други? И нима този мъж своенравен не насити слуха си със слово; не дотегна му чуждият опит... ... и в обятия топли не взе те? Не разкъса звук - везани дрехи? Не разголи душата ти млада? Как държа го - и буден, и страстен в лунен блян - на прегръдка от тебе: хиляда нощи да тръпне, да чака... Как от теб да се уча? - Не мога! Аз вратата греховна заключвам, тихо жаждам в самотни постели... И се питам: оставих ли ключа? |
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me