Когато те видях бях малак и нищо не разбирах.
Исках просто да те хвана хахахаха съзнанието си че
двама с теб сме постоянно провокирах. Знаех че
няма да се случи, но това не пречеше със мисълта
за теб всяка вечер да заспивах. През онзи ден, когато
двама с теб се запознахме, земята спря да се върти
за мен и въпреки, че ти не ми обърна никакво внимание,
бях най-щастливият човек, макар да знаех, че в следващият
миг ще се засили моето страдание. След няколко дни
отново те видях, но какво по дяволите с мен се случи -
направо онемях, не бе както друг път да загледам
перфектното ти тяло, просто спрях се да вървя
и се загледах в онзи ангел без крила.


Знай, когато се събудя, виждам твоето лице,
знай, постоянно моля господ да те доведе.
Знай, че всичко бих ти дал, дори и моето сърце,
само ти да бъдеш с мен - мой ангел без криле.


Събрахме се няколко пъти със тебе на кафе,
но въобще нищо не чувах, само гледах твоето
лице. Исках да се разкрия и да ти кажа колко
те обичам, но имах някого до себе си, а не исках
на страдание друг да обричам. Времето минава,
но мисълта за теб и за миг не ме оставя.
Вече съм сам, но искам да съм с теб,
обаче друг ме изпревари, шибаната съдба
шеги със мен си прави. Мой ангел без криле,
трябваше да ти призная колко те обичам,
пък дори да бях отхвърлен, щях да знам,
че съм опитал. Но така понякога в живота
на човек се получава - ти открадна моето сърце,
сияещ ангел без криле.



Знай, когато се събудя, виждам твоето лице,
знай, постоянно моля господ да те доведе.
Знай, че всичко бих ти дал, дори и моето сърце,
само ти да бъдеш с мен - мой ангел без криле.