Идваш ти до мен

тъжен, наранен.

Без глас, без думи

просто уморен.

Какво ли искаш ти,

защо да те боли?

По-добре върви

и за мен не тъжи.

Сама ще плача

и тихо ще скърбя,

спомени назад

ще викам в съня.

И утре зная

с друга ще си,

но в сърцето

пламък ще гори.

Моя пламък

ту топъл, ту студен,

радост и тъга

носещ в твоя ден.

Уморен си зная,

пътя те зове.

Тръгни по него,

ще си по-добре.