Водопадът е сълзите на реката,
натрупани от дългото пътуване.
След многото провиране водата
плачейки излива своето тъгуване.

Неповторимо. Като незабрава,
преминала през много стръмнини
и след пречистване остава бяла.
(Тъгата все оставя своите следи.)

Изплакани за кратичко сълзите,
стихват, разляли вече красота.
Изтекли падащо върху скалите,
се сливат, да пребъдат във река.