Не спиш... а плачеш,

но защо ли,

за тебе, или за отлитаща любов,

със себе си отново спориш

и питаш Аз-а си суров.

В какво сгреши!

Къде обърка

посоката съдбовна пак,

та се оплете и изгуби

в лаборинтите... от страст?

Не искаш да приемеш факта,

че живота сложна е игра

и ако правилата не научиш

ще страдаш дълго от това.

Не искаш,

но май ти се налага

накрая да пораснеш. Факт.

Във себе си е нужно да повярваш

с търпение и много такт.

Себедостатъчност, това е

формулата за успех.

Когато нея осъзнаеш

и пътя ти ще стане лек!