-------------------------------------------------

Признанието търсеше виновник,

Сълзите вечно търсеха очи,

Възстанието търсеше бунтовник,

А времето... си търсеше стрелки!...

Стрелките пък, си търсеха часовник,-

Човекът е космически затворник!




Годините затвориха ни в клетки

Подобно на изчезващи животни,

А болката, превърна се в решетки

Разделящи „щастливи", от „самотни".



Остана мрак. Очите ни привикнаха

Към тъмното, но не към светлината,

А вътре във душите ни поникваха

Зрънцата, разпилени от тъгата!



Минутите засилваха от ехото

И казаните думи, се повтаряха,

Стрелките се опираха във егото

На Вечности, които се събаряха..



И сълзите, във дланите стопяваха

Праха останал нявга, от докосване.

А чувствата, очите ни предаваха,

Че носили сме болка - до износване!



Годините затваряха решетката

И с всеки час, светът ни се смалява!

А личното пространство, вътре в клетката

Е времето, което ни остава!