-------------------------------------------------
Признанието търсеше виновник,
Сълзите вечно търсеха очи,
Възстанието търсеше бунтовник,
А времето... си търсеше стрелки!...
Стрелките пък, си търсеха часовник,-
Човекът е космически затворник!
Годините затвориха ни в клетки
Подобно на изчезващи животни,
А болката, превърна се в решетки
Разделящи „щастливи", от „самотни".
Остана мрак. Очите ни привикнаха
Към тъмното, но не към светлината,
А вътре във душите ни поникваха
Зрънцата, разпилени от тъгата!
Минутите засилваха от ехото
И казаните думи, се повтаряха,
Стрелките се опираха във егото
На Вечности, които се събаряха..
И сълзите, във дланите стопяваха
Праха останал нявга, от докосване.
А чувствата, очите ни предаваха,
Че носили сме болка - до износване!
Годините затваряха решетката
И с всеки час, светът ни се смалява!
А личното пространство, вътре в клетката
Е времето, което ни остава!