Докосни ме с очи. На разсъмване.

И луната във мен ще се смее.

С онзи летен смях, чийто кълнове

от мен във тебе после ще прелеят.

Докосни ме с очи. И ще бъда

най-нежната и искрена сълза

в очите ти когато ти е тъжно,

че времето в раздяла се превръща.

Докосни ме с очи. Ще запечатам

с една целувка всичките искрици

от огъня, в чиито пламъци

изгаряйки сме най-щастливите...

Докосни ме с очи. За да забравя,

че ще те прати утрото далече.

И ще се взирам със очакване

през девет разстояния в десето...