О, колко беззащитен е поета,
изправен като войн срещу тълпа,
която хули и обесва
на копринени въжета
надеждите, мечтите,
озверяла и безчувствена
към нежните слова.
И затова: намятам върху тялото си
невидимият плащ на безразличието
и в броня оковавам
душата си низвергната;
на юг изпращам вдъхновението,
като сиротна птица;
перото пъхам в ножницата
на тъгата и забравата;
изгарям всички стихове
на кладата на съмнението;
от днес замлъквам огорчена
от бездушието и безверието.
Отказвам се от битка
предварително загубена.
Бронирах се отвсякъде, но...
вече съм улучена!