В памет на Бахчевански
Още си тук...
Оставаш в сърцата...
Тиха и тъжна е на всеки душата...
Когато политна и бързо замина
пролетта беше в твойта градина!
Няма те...
Редица - тъжна и празна...
Сред нас го няма твойто лице...
Отиде си, в последен полет с мотора...
А мечтите - с твойто спряло сърце!
Играта беше тъжна, краят - жесток!
Беше дете, мило, невинно!...
Плачем тихо, безшумно за тебе.
Защо и кой пожела от тук да те вземе?!
Трагна си и дори СБОГОМ не каза!
Вятър тъжен ехото носи... сенокос е...
И без отговор остават всички въпроси...
05. 06. 2007 год.