I

                                              ***4***

          На стадиона беше настанал хаос. Струпаните на групички и прииждащи от публиката момчета се заплашваха и  блъскаха един друг. Седмокласниците се заканваха яростно на Богомил от осми "В", който беше сритал, уж без да иска, Юлиян първо в левия крак до кръв, а след това в ребрата. Родители и публика разстърваха и раздалечаваха момчетата. Други се суетяха около Юлиян. Дружинният ръководител на училището носеше  отнякъде чанта за първа помощ, а класният на осми "Б", който преподаваше и по математика, заедно с още двама осмокласници и Стелиян поддържаха едва стъпващия  Юлиян до първата редица от пейки на стадиона, точно до групичката от седмокласници. После вкараха Христо като резерва от страна на седмокласниците, отстраниха Богомил от отбора на осмокласниците с червен картон и прекратена за около петнадесетина минути играта бе възтановена.

        Побоя се размина, но играта продължи с един играч по-малко за осмокласниците и с яростно настървение и озлобление от страна на двата отбора.

        За Катерина и присъствуващите й съученички мача изгуби значение. Те не следиха нито безрезултатната дуспа присъдена на седмокласниците, нито развитието на нещата сетне, нито разбраха как срещата завърши 2 : 0 за осмокласниците. Всички се засуетиха около пострадалия, докато дружинния превързваше крака му.

       Катерина чуваше:  " Как си Юли?", "Как е крака?", "Боли ли те стомаха?"," Можеш ли да дишаш?" около себе си, и същевременно се бе съсредоточила в сгърченото лице на героя. Нямаше и капка сълза. Само  съскане през зъби и стенания бяха признаците му, че срада.

    " Не го боли чак толкова. Прави се на интересен" беше първото което, незнайно защо й хрумна . В главата й имаше противоречиви мисли. Харесваше го, но инстинктта й подсказваше, че има нещо мътно в поведението му, някаква показност и желание да е номер едно, герой в очите на всички. Тази предизвикателност в поведението му  я дразнеше неприятно. Въпреки противоречивите си мисли,  тя не разбра как бе въвлечена да коментира и да се суети с останалите " Какъв герой е Юли ".

       След края на първото полувреме Богомил вече беше направил опит да се извини, учителите се бяха поотдалечили, а Юлиян стъпваше накуцвайки, извън очертанията на стадиона. Момичетата от седми клас се бяха скупчили около него, вече на първия ред  и по всичко личеше, че това му харесва. Петър стоеше плътно до Юлиян, заприиждаха и другите момчета от отбора.

      - След мача ще ходим  на пейките в парка до стадиона, както си говорихме, ти ще можеш ли да дойдеш? - попита Красимир, Юлиян.

     - Ами... то ми поотмина от лекарството на другаря Гецов - отговори Юлиян опипвайки крака си под навития крачол - Реброто малко ме наболява, но уговорката си е уговорка. Все още дишам! - разтегли усмивката си той.

       - Аз ще бързам за мача от осем по телевизията. Директно от Испания с бразилците. Даже ще закъснея - припряно отсече Стелиян - мен не ме бройте.

         - Ние с момичетата се разбрахме да дойдем - каза Петър.

        - Къде ще ходите? Наско ще дойде да ме вземе всеки момент. То и без това по всичко личи че осми клас ще ни смелят.- обади се Елица.

          Обезсилваща  ярост обзе  Катерина. Тя не знаеше, че има уговорка да се ходи някъде след мача. Нито, че гаджето на Ели с което тя не се понасяше, ще идва да  посреща, Елица от стадиона. Почувства се използвана. С кого беше тя всъщност тук? Искаше и се  да побегне в същия момент към дома си. Загледа се във върховете на сините си платненки и с мъка задържа сълзите си, готови да потекат, от гняв, от отчеяние, от чувство на унижение... и самота. Вярно, другите момичета не бяха  най- добрите и приятелки, но все пак й бяха съученички. Никой не се беше обадил, не я бе поканил, не и бе казал дори за събирането след мача. Дали я чувстваха така ненужна и чужда, както се чувстваше самата тя?

    Точно когато потъваше в самоизяждането си, чу:

       -  Любов , ти нали ще дойдеш?  - Да вярва ли на ушите си, на случващото се, на всичко....той, който тя чака месеци да я заговори сериозно и си представя хиляди пъти момента, героят на дена, обекта на интереси на толкова момичета, питаше, точно нея и то пред всички...

        - Ами... тя Ели ще си ходи... - не чуваше безсмисления си отговор Катерина.

         - Аз съм тук. Другите ще дойдат. Аз с инвалидия си крак ще дойда...Нямаш извинение да се опъваш... - той й показа два реда равни момчешки зъби в усмивка и земята за миг се завъртя наоколо й. Тя спря да усеща, да мисли, да чувства, дори не чу собствения си глас, кога каза: "Добре" и след неговото повдигане на вежда , как  тя потвърди : "ДА". 

      Катерина беше седнала на края на пейката от втория ред.  Усети как страните й приемат отражението на червеното й леко шушлеково яке. Знаеше колко любопитни погледи са се вперили в нея. Мислите  жужяха в главата й: " Ами ако наистина той я харесва истински?", "Ако напразно го кори и се съмнява в него?", "Ако му търси недостатъци, просто защото не е сигурна в себе си?". Някъде бе чела, че съмнението е  враг на всеки човек, че го води към неадекватно поведение, а другаде, че самото неверие провокира отрицателна енергия и влече несигурност и несполуки.

     Със започване на второто полувреме на  мача, към нея се присламчиха Мариана и Кремена. Елица повдигна лявото крайче на хубавата си уста и  само попита: "Май има много неща които не зная?", Яница промори : "Никога не знаеш откъде точно ще изкочи пухкавото зайче" и в разговор с Лилето натърти : "Да те е страх от мълчаливите читанки!". Марияна директно я попита: "Ама вие ходите ли с Юли? По нищо не личи", при което Катерина тихо измънка: " Няма такова нещо". Албена злобно изсъска: " Виж го ти Катето, да не му се надяваш". Най показателни бяха очите на Елица. Те се бяха поизтеглили в крайчетата и Катерина не знаеше как да тълкува  тази мълчалива усмивка - Дали: " Аз всичко ти казвам, а ти подло си криеш чувствата", или " Радвам се Кате за теб, че и ти имаш нещо с някого".

     Не знаеше как да се държи в този момент. Нещо я притесняваше, въпреки, че знаеше, че всяко от момичетата, изключвайки Елица, би искало да е на нейно място. Чувство на   вина се прокрадна в нея: тя никога не беше обсъждала, нито коментирала Юлиян пред никого до този момент. Никой не бе и допуснал, че и тя го харесва. Сега се издаде с едно смутено "Да", без дори да се опита да откаже . В същото време се почувства специална и желана. Знаеше колко негудования е предизвикала, колко завист и повод за клюки, но и беше някак приятно, не само защото той бе избрал точно нея, а и защото считаше, че е честно да е така. Та той забеляза и заговори първо нея, още през есентта и тя още тогава забеляза дълбочината на очите му, които едва ли бяха направили някому впечатление на фона на спортния му екип и маратонките... Нещо вътрешно обаче продължаваше да я гризе: "Ами, ако това е някаква шега от негова страна?", "Какво щеше да е после?". Според момичетата той беше "засилвал" и други. "Защо точно нея беше избрал?" и " Дали беше наистина така". Не и се искаше да бъде одумвана в училище като поредната  наивна глупачка. Та нали точно тя беше отличничката на класа и в челната тройка на седмокласниците. Беше чувала стотици пъти : " Колкото и  да се мисли за умна, рано или късно всяка жена се превръща във влюбена гъска". Друго щеше да е, ако любовта беше взаимна. Такава любов всички уважаваха. Както тази на Елица, без значение какъв е любимия й. Ели  бе предпазена от нападки и одумвания, защото бе обичана и всички знаеха това. А каква всъщност беше ситуацията при нея?

         Погълната от себе си, тя вяло отговаряше на въпросите на седналите до нея  Марияна и Кремена. Дочу: " Кате Чао! Аз си тръгвам!" и гласа на Наско. Махна с ръка на Елица, обръщайки се на половина, за да не среща погледа на Атанас. Счу й се да се смеят двамата отдалечавайки се и разбра, че Ели разказва всичко на Наско, защото и се счу гласа му: " Толкоз му е акъла щом го интересуват... като нея. Лапешка работа!". Не чу каква е, но беше сигурна, че се отнася за нея. За миг се замисли за лицата на Елица: Обещаваше на Наско да не казва на никого, за това, което си говорят, после й го разказваше, а след това я обсъждаше точно с него. Дали трябваше да вярва в думите й: "Ти си ми най добрата приятелка". Какво всъщност си мислеше Елица за нея? Защо й разказа толкова тайни, а пропусна да й каже, че има уговорка с Наско, да се срещнат на стадиона? Реши да не мисли за това точно сега. Въпреки, че Юлиян не й каза нищо повече, тя щеше да е  в парка с него и то не защото е отишла, понеже той ще е там, а защото той лично я покани... и я нарече "Любов" пред останалите, които нямаха дори представа до този момент, че той харесва точно нея. 

                                                                              *****

               В парка до стадиона, в тревата зад  два огромни Г-образни храсталака учениците бяха завлекли три пейки. Двете бяха една срещу друга, а третата беше перпендикулярно плътно до тях, но обърната с облегалката на вътре. Все още заканвайки се на Богомил, Петър се настани на едната от срещуположните пейки и я зае на половина. Мартина се настани на облегалката на отсрещната пейка, като стъпа и с двата си крака върху нея.

        - Мацо, пазя ти място до мен - потупа тя остатъка от облегалката.

        - Ако седнеш долу, ще има място за повече хора - смъмри я Яница. - Не стига, че заемаш двойно място.

        - Някой може да седне в краката ми. Харесва ми да съм на високо - захили се Мартина.

        - Аз мога и да се изместя, ако кажеш - направи насмешлива гримаса Петър.

        - Можем ли поне тая вечер да не се държим като пубери? - грубовато попита Лиляна. Тя беше хванала под ръка Татяна от техния клас и стоеше права отстрани до пейките. Там бяха и  Марияна , Албена и  Красимир. Стиснала отзад облегалката на страничната пейка, някак в страни стоеше Катерина. Чувстваше се доста неловко, въпреки приятелското отношение на останалите към нея. Веднага след мача Юлиян се бе настанил на багажника на "Балкан" - чето на Чавдар от " Г" клас .

        - Вие отивайте, до половин час идвам! - каза той на останалите - Ти да не вземеш да си тръгнеш? - закани се към Катерина - Имам да те питам една работа... - и потеглиха на някъде.

          Катерина вече беше обещала, че ще дойде. Дори не й хрумна да си тръгне от стадиона. Струваше й се, че изглежда тъпо отстрани, но сред глупостите на Марияна, словестните  заплахи към Богомил и коментари за провала на срещата се поразсея и поотпусна. Още повече, че към групата се бяха присъединили Ивелин и Ивайло. Близнаците бяха кротки и умни момчета от нейния клас, бяха й почти съседи и бяха част от танцовата трупа. Родителите й ги харесваха  и те понякога идваха да я викат за кино, или танцова. Бяха отличници и винаги за пример. Ивайло беше по - буен, дребен почти колкото нея, чернокос и тъмноок.  Ивелин имаше слабост към криминалетата на Агата Кристи, беше висок , рус и със светли очи. Беше кротък и тих като момиче. Катерина  познаваше лично дори майка им, която работеше в музикалния отдел на Окръжната библиотека на града. С тях й беше винаги забавно и спокойно. Понякога дори се оправдаваше в къщи с тях, когато се случеше да закъснее, без да предупреди.

         Когато доближиха пейките в парка, Ивайло замина с Георги някъде, а Ивелин остана с думите:

         - Ааа, ти ако искаш, иди. Мен никъде не ми се ходи. Нали ще се върнете?

         - Да бе, само ще я извикаме, защото и обещахме и веднага се връщаме с нея - убедително се оправда Ивайло и замина с Георги.

        В момента Ивелин лющеше кората на най близкото дърво. Двамата братя бяха в кръжока по природознание, но всеки знаеше, че Ивайло го посещава заради брат си. Когато Катерина го попита какво търси, Ивелин отговори:

         - Опитвам се да преценя  популацията на пролетните ларви!

        В парка беше тъмно. Лампата  на най- близкия елекрически стълб не светеше. Най- вероятно крушката бе счупена съзнателно от учениците, събиращи се често на това място . Катерина изпитваше ужас от всякакви гадини, още повече нощем. Не беше сигурна какво точно вижда Ивелин, но предпочете да не участва. Искаше й се да попита къде всъщност заминаха Ивайло и Георги, но реши, да се въздържи. Така , или иначе щеше да разбере като се върнат. Сега подпряла се на облегалката на пейката тя пак се замисли за глупавото си отстрани положение по отношение на Юлиян. Реално, между тях нямаше нищо, изключая  нейните мисли  и неговите намеци. А тя се върза на думите му буквално. Дойде тук, където никога не бе идвала вечер и където знаеше, че се събират "всякакви", а него го нямаше и закъсняваше вече  от уговореното време. За сетен път и се прииска да си тръгне... и пак се разколеба. Каза си "още 10 минути".

        Разговора на останалите не я интересуваше. Беше поредната тъпота. Обсъждаха колко е "велика" Гергана от "Б" клас. Катерина не можеше да понася това момиче. Нямаше причина. Нищо не й беше направила. Дори не знаеше защо. Просто нещо в държанието й я дразнеше. Тя винаги беше център на внимание, заобиколена от един куп приятелки. Смехът й бе отвратително подигравателен, все се стараеше да усмее някого, или се опитваше да критикува всички, включая учителите с много убедителен предвзет тон. Баща й беше Окръжен съдия и всички, включително и преподавателите се съобразяваха с това.  Винаги я лансираха и дори най-голямата глупост от устата й предизвикваше възхищение. Катерина знаеше, че Гергана не е  чак толкова умна. В началото на годината тя кандидатства в математическа гимназия и не я приеха. После обясняваше, че всъщност я приели, но в биологична паралелка, която имало само "утайки" и тя преценила да си остане в основното, като догодина опита пак. А за желаната от нея засилена математическа паралелка имало само една бройка за града и тя била заета от сина на кмета. Връзките били по- големи и тя просто нямала шанс. Това беше лъжа. Местата бяха седем за града с изпит и три без изпит за класиралите се на първите три места на Окръжната олимпиада по математика. Бащата на Катерина й беше предложил да взема допълнителни уроци по математика и да се яви на изпит. Тя отказа. Интересите  й от дете бяха български език и литература. Но знаеше, че Гергана излъга, както знаеше, че продължават да и вярват и уважават начина й на държане. Не се интересуваше от това момиче, но се стараеше да я избягва.

        Чу гласове зад гърба си. Един от пристигналите беше Юлиян. Разпозна го по смеха. Чудеше се да се обърне, или не, когато позна гласа на Георги и момичешко хихикане. Тогава осъзна защо Гергана беше тема на разговора и къде са били Ивайло и Георги. Едно не схвана: Всички пристигнаха заедно... и с Гергана. Пак я сви гърлото. Не знаеше защо, но винаги, когато предчустваше нещо гадно, то се случваше. Това момиче освен всичко я притесняваше. Винаги като,че все търсеше повод да се заяжда с нея. Не знаеше как да отговаря на надутите й забележки, не можеше да се въздържа да не й отговори грубо,  и в същото време родителите й все и втълпяваха, че където и да е трябваше да се държи възпитано и приветливо. Същевремено, ако нападаше Гергана открито, можеше да си навлече гнева на всички останали. Стисна здраво зъби и си каза, че ще мълчи още  преди да се е появил какъвто и да е повод да си отвори устата. Вечерта се очертаваше отвратителна. Отново й хрумна да си тръгне. Но, не! Беше твърде късно вече. Ако сега си тръгнеше, все едно, че бяга, а тя не беше страхливка. Съжали, че не попита Ивелин къде е отишъл брат му. Ако знаеше, щеше вече да си е тръгнала... Дори забрави за момент Юлиян.

       - Хайде бе хора, какво направихте? - провикна се Петър. - Юлка, вие до другия край на България ли ходихте с Красьо. Аз до другия край на града щях да отида и да се върна до сега.

       - Щяхме отдавна да сме тук, ама  срещнахме Ивката /Ивайло, а Ивелин , наричха  "Иво"/ и  Георги  и ги придружихме да доведем  това прекрасно създание.

      От тези приказки на Юлиян на Катерина и призля. Сега разбра, защо другите казваха, че той се задява с всички момичета. Зацепи я глава. Срама, който усещаше, щеше да продължи и в понеделник, и следващите седмици, месеци, докрая на срока, сигурно и завинаги...

       - Е, щом е заради Гери, може... Ей  тука пазя едно място  до мен на пейката... - и Петър се заотдръпва.

      - Нали щеше да си сменяш мястото? - подкачи го Мартина.

      - Здравейте на всички - плавно театрално каза Гергана - Благодаря ти Петьо, но аз ще седна ей тук на тая пейка, че да има място и за нашия ранен герой до мен. Чух, че ако днес не го били изкарали от играта щял да разбие осмокласниците... Яничка, как сме днес,... О Лиле, не съм те виждала отдавна... Иво ! Ивка, хайде идвайте де! Какво си шепнете там в тъмното? Като се приберете има да си говорите... - не спирайки да нарежда на всички, тя се наместваше на страничната пейка и подаваше ръка на Юлиян, за да я последва. Другите като, че се умълчаха. Марияна и Албена се подхилваха на нещо от другата страна на Мартина. Лилето и Таня се поодместиха на страни. Катерина продължаваше да стои права, зад пейката и главата на Гергана почти допря ръката й, но тя стисна още по-силно облегалката и не я помести. Настанявайки се до Гергана, Юлиян като, че ли също не забеляза Катерина. Той дори не я потърси с поглед. Беше изцяло погълнат от " прекрасното създание". За момент тя спря да чува нищо около себе си . Мислеше .И пак мислеше . "Дали всички не харесваха Юлиян, имено, защото той е с Гергана?", "Дали се познаваха отдавна?", "Дали имено тя не му вдигаше акциите, както Ели на Наско?"... Нищо не можа да измисли. Видя, обаче как Юлиян премята лявата си ръка през раменете на Гергана, как тя обръщайки се към него се усмихва и  оправя с дясната си ръка къдравата си черна коса с показен жест... Господи! Какво ставаше? Какво правеше тя тук? Дали щяха да я забележат, ако сега побегне в тъмното?...  Мислите й бягаха назад в деня..." Защо изобщо се съгласи да отиде на стадиона?... Как се озова тук?... Мразеше се винаги, когато не следваше първото си предчувствие!"

      - Кате, ти що не  седнеш? - изникна зад гърба й Ивелин.

      - О- хоооо, Кате...! Ти как така тук, по това време?- проточено се извърна към нея Гергана - И си мълчиш,... А? Ами да, какво да кажеш? Това да не е час по история?

      Егати злобарката... Миналия срок  бяха събрали заедно "А" и "Б" клас в  час по история и учителката изправи точно Катерина да разкаже преговора на последния раздел от 6 урока, като каза "Да не губим време. Да пресъздаде най- важните моменти от уроците.! Аз съм сигурна, че тя ще се справи най- добре от всички!". И Катерина с лекота и без запъване беше разказала накратко най- важните точки от шесте урока... Беше готова да обиди директно " създанието", но бързо прецени, че много повече ще я ядоса, ако изобщо не и отговори.

        - Аз не зная дали изобщо ще сядам. Стана късно, а  тук сте много нагъсто и без мене. - отговори на Иво.

        - Май е късно за вечерния час, а? - пак Гергана.

        Катерина се чудеше, дали изобщо да й отговаря. Стисна още по здраво зъбите си. Тая я вбесяваше. Искаше й се да я хване за косата и да й извърти главата назад, дано проумее как се чувстват другите от думите й, но само стисна още по-здраво облегалката. Трябваше да стои. Нямаше как да си тръгне. Трябваше да докаже на тая лигла , че може да стои колкото си иска. Колкото и гадно да й беше, щеше да си сърба надробената каша до край.

         Тъкмо тогава Юлиян се обърна и без никакво притеснение усмихвайки се, протегна ръката си към нея и каза:

        - Аааа... никъде няма да ходиш. За тебе винаги ще намеря място. Ти си половината ми сърце. Другата ми половина, разбира се е Гери. Ела, ела да седнеш до мен! - и той се заотдръпва към Гергана правейки й място.

         Катерина не каза нищо. Не се защити, не се заоправдава, не си тръгна. Просто се подчини на думите на Юлиян, заобиколи пейката  изотзад и седна на направеното и място. Не мислеше, че си противоречи в думи и действия, нито как ще се изложи днес, нито другата седмица и за напред. Юлиян преметна свободната си дясна ръка и върху нейните рамене и тя усети как сърцето и затупка учестено. Беше сигурна, че никой не забелязва руменината на лицето й.

       - Аз съм най щастливия човек на света. С мен са и двете ми жени! - високо се изказа Юлиян.

       - Другата ти  ханъма много мълчалива тая вечер. Като, че не е излизала от харема до днес! - сама си правеше смеха и се смееше Гергана. Мартина първа поде смеха й. После се разсмяха и останалите. Катерина си реши, че за Гергана Юлиян е интересен доколкото беше номер едно за деня. Може би, защото бе свикнала да е център на внимание и точно с него в момента изпъкваше най - ярко.

       Тя се обърна и заговори на седналия до нея Ивелин:

       - Колко ларви намери?

       - Нищо не намери любопитката. - обади се брат му, който бе от дясната страна на Иво.

        - Дървото беше старо, кората вече залющена. Не беше достатъчно сигурно за ларвите . Беше логично, да не намеря нищо. Пооткъртих още малко кора...

        - Поотлющих - намеси се да го поправя Гергана.

        - Да де, добре, поотлющих... Благодаря, че ме поправи Гери.

        Катерина пак я загложди да се намеси. Ако не за себе си, то поне заради Иво. Пак се въздържа и само изпусна една тежка въздишка.

        - Какво пак ти тежи скъпа? Нищо не ми каза цяла вечер- наколони глава към нея Юлиян.- Защо не си пуснеш косата? Обичам дълги коси - той понечи да откопчее шнолата, която прикрепеше косата й отзад и тогава тя се дръпна.

       - Добре ми е така. - И той ли започваше. Започна да й писва от цялата тази циркаджийница. За какъв се мислеше той, че си позволява така да се държи с нея, като с малко момиче? Защо не се държеше така с Гергана?

       - Е..., няма да те изям? - дръпна си ръката от раменете й той и се обърна към Гергана. - Щеше да разказваш , защо не дойде днес на мача?

       - А, да. Заради фризьорката ми.

       - Ти имаш лична фризьорка?

       - Ами да, какво странно ? - Гергана присви недоумяващо - презрително малките си устни и продължи...- Тъкмо беше приключила с майка и си мислех, че ще хвана второто полувреме, когато тя ми обърна внимание, че косата ми цъфти и аз реших, че трябва да си обърна внимание и на себе си. В услугата влиза и масаж на главата след измиване. Полезно е за корените. Всяка уважаваща себе си жена, трябва да се поддържа.  Тъй, че съжалявам за мача.

        - Все повече се възхищавам от теб - придърпа я към себе си Юлиян.

        - Ами аз всяка сряда посещавам солариум. Да придобия тен преди сезона. Не искам да изглеждам бяла и прозрачна. Веднага след приключване на училище с нашите заминаваме за Кавала. Не мога да си позволя да изглеждам на чужденците като българско провинциално селянче. Моите уважения.  

          -  Няма ли да ти е мъчно за мен? Аз какво ще правя без теб? - продължи да пита Юлиян.

          - Оооо,... извинявай, но аз никога не оставам в града през лятото. Толкова е скучно тук. А пък и тази жега от асфалтираните улици по обят... човек не може да си покаже и носа на вън... Забрави!

           - Къде другаде плануваш да ходиш?

           - На гости на леля в София. Тя е студентка в Софийския. Там е живота. И миналата година бях. Страхотно е.  Какво разбирате вие тука...

      Всички се прехласваха по нея. Главоболието на Катерина нарастна. Всичко това, за нея бяха глупости. А от държанието на Юлиян й се гадеше. Той излезе такъв мазник. Дали си мислеше, че така е много интересен?

            Красимир извади от чорапа, под крачола си половин смачкан пакет Арда с филтър. Разкъса го и започна да брои цигарите.

           - Петьо, има по една на трима души.

           - На нас с Марияна ни е достатъчно само да си дръпнем по веднъж.- каза Мартина

           - Вас никой не ви брои! Как не донесохте поне веднъж! - сви в ръката си цигарите Красимир.

           - Аз носих оня ден - заоправдава се Мариана.

           - Да, ама мене ме е нямало.

           - Или ще даваш на всички, или на никого. Какво е това? - смъмри го Гергана.

            Това с цигарите, Катерина не го очакваше изобщо. Още по-малко, че дъщерята на Окръжния съдия и тя участва. Сега и стана ясно за какво всъщност беше събирането. Запалиха и една цигара обикаляше трима души. Ивайло се опита да й подаде цигара през брат си. Ивелин явно не пушеше. Тя сбърчи вежди:

          - Аз не пуша.

         - Че закакво си тук, само да имаш какво да пееш при удобен случай на даскалята ли? -  обърна се към нея отново  Гергана, дръпвайки убедително умело от цигарата. Както се беше извъртяла, крайчето на все още димящата пепел падна върху черните й чоропогащи. Интусиазирана да "блести", тя не забеляза.

           - Направи си дупка на чоропогащника! - пресмехулно и отговори,  Гергана и прехапа устни. Колко пъти се заканваше, че ще мълчи.

           - Ами, то защото да не се влача навсякъде по анцунзи? Юли дай си фланелата да си покрия коленете? Чисто нов го обух току що. Тате ми го донесе от Чехия миналата седмица.

            -  Ами рокля с гол гръб  и перлена огърлица не ти ли донесе, да тренираш за приеми в парка ? - злобно изскърца Катерина.

            - Катерино, прекаляваш! Май по- добре беше като си мълчеше. Май те е яд нещо на Герито, а ? - закани се Петър. - Да не си мислиш, че, ако си сложиш шапка, някой ще те разбере момче ли си, или момиче.

             - Бас държа, че никога не си слагала сутиен! - процеди и Красимир.

             - Ти изобщо имаш ли мензис? - обади се и Георги и всички се заляха в бурен смях.

             Ето това беше. Не трябваше да идва тук,  не трябваше да се връзва на всичко това и най- вече не трябваше изобщо да се обажда. Стана точно обект на присмех на всички. Месеци щеше да се разказва за тазвечерното събиране. Щеше да е обект на подигравки, защото нямаше нищо общо с тях. Заради някакъв си смотаняк, който се тресеше от смях на простотиите на другите, които целяха да я унижат, защото не бе издържала празните бръщолевения на тази префърцунена , самонадеяна  кукла. Поущрена от подкрепата на останалите, Гергана продължи да се заяжда през смях:

            - Кате, трябва да смениш книжките! Седни прочети нещо по-серозно: Маркс, Енгелс, Фройд. Иначе все така ще се излагаш с познанията си за поведенията и облеклото  в обществото.

           Нямаше как да си тръгне точно в този момент, защото щеше да е съвсем излагация. Нещо бумтеше в мозъка й. Раздвояваше се между: да се тръгне веднага и после да слуша с месеци как се е изложила и си е тръгнала, или да преглътне за да престанат да се занимават с нея и да издържи до края, без да ги слуша повече.

            - Наистина сте простаци! - тихо каза Иво. Дори и Ивайло се подсмиваше. - Ей за това избягвам да идвам тука. Все търсите някого да клъвнете, да се заядете и да се гаргарите . Иначе не ви е интересно. Ей за това стават такива неща както днес на стадиона. И после не идвали нови хора, било тъпо, не било интересно вече вечер в парка. Знаете ли всъщност какво искате? - Ивелин стана от пейката.

           - Тръгваш ли си ? - попита Катерина.

           - Не, въпреки, че бих искал, ама не мога да се прибера без Ивайло. Ей там искам да очопля и онова дърво. Ако искаш ела с мен.

          Тя не знаеше на Господ , или на него да благодари. Идеалното измъкване. Забрави страха и ужаса си към гадините и нощта:

          - Ами, да , поне да си обагатя познанията за поведенията на гадините - кисело се усмихна и тръгна с Иво.

        Зад гърба си чуваше непрестанен смях, който от време на време се прекъсваше от насечено от смях изречение на някого... и пак смях.