Шепотът на вятъра докосна
обвитите от бурени стъбла,
поседна до красивите магьосници
край малка шарена гора.

Разказа им за болки в гласовете,
по него носещи се тихо
и как със братята си - ветровете,
пилеят хиляди молитви.

А розите заслушани мълчаха,
потръпваха при всеки усет остър,
историите вятърни дочуха,
до тях и тишината плаче боса.

По пладне те преливха от цвят,
а вечерта се свиваха потайни
и никога не казваха на този свят,
че знаят много тъжни тайни.

И никой никога сълзите не видя,
стопяваха се те преди разсъмване,
във рози болка никой не откри,
а те плачеха ли плачеха... в зори...!