Прозорецът е невъзможно бял
и слънцето, натегнало от нега,
се взира в коленете ти през него.
Изчезвайки на запад, отмаляло
с последен лъч погали ги без свян...
Изтръпнали, настръхнало се свиха
и помежду си залезите скриха,
запалени от устните! Пиян
от влагата в извивките попила
на тялото, потърсих ги без срам
и в тях се влях, и ще остана там
като в олтар, молитвено безсилен.