Ела тук! Седни!
Да поговорим сериозно!
Писна ми, знаеш ли,
от тез препирни.
И макар със теб
да я караме кротко,
признай го - на практика
между нас не върви!
Живеем в съдружие -
квартиранти;
говорим си точно
по пет минути на ден.
- Купи за колата,
моля те, нови джанти!
- Детето кога
ще се прибере?
Кои сме ние?
Не се познаваме.
А бяхме близки! -
Две в едно.
Твоят смях
преди ме радваше,
а сега те гледам
изпод око.
Безразличието
и вероятно стресът
са обсебили
нашия свят.
- Имаш проблеми?
Че кой ги няма!
Да беше си взела
някой по-богат!
Направо ми иде
да хвана гората.
Защо да живея
с непознат?!
Е, все още съм тук
и вечеря приготвям.
Питаш защо?
Ох, че глупак!
Казвам ти:
ти си кауза загубена!
Но и аз съм
неспасяем инат -
продължавам да търся
човека, в който съм влюбена.
Той е някъде в теб!
Дай ми знак!