Не си отивай, остани...
Спомен. Ти си моята единствена утеха.
Без теб не съм за никъде..
Със спомените те усещам още,
със спомените от преди доста време..
Много отдавна беше спомням си, горях в прегръдките ти...
пламъчета имаше в очите и на двама ни...
устните горяха като жарава,
исках аз първата среща бързо да свърши..
да си тръгна и повече да не те видя,
срамувах се,
все пак беше моята първа любов,
а сега се ровя в спомените,
и се моля съдбата да върне времето назад,
да съм още миг поне в прегръдките ти...
под звездното небе да си изричаме нежни слова...
и да се обичаме,
но сега всичко това остана в моите спомени,
тъй огорчена съм от всичко това,
така ме нарани след онзи ден...
Че спомените вече са единствената ми утеха...