Разлиствам тишината...

като книга.

Страниците...

пълни са с тъга.

По стената мъртва сянка

пак премина

и нахълта в моята душа.

Тя оцветява в кърваво звездите,

на парчета реже спящата луна.

Тя хвърля като пепел

истини в очите ми,

преражда тишината в

скитащи, болни,

грозни и тъжни Слова.

Тя... съм Аз.

И аз съм... Тя.