* * *

В пепеливите ръце на Баба ми,

виждам изграденото в годините,

очите замъглени до припадане

с нотки на лилавото и... синьото.

Кокалчета, като остри камъни,

белеят под напуканата кожа,

които месят хлаб за... двама ни

и раздават... колкото се може...

Лицето и не виждам, само дланите,

с житейски пътища белязани,

а там завехнали са раните,

застинали в душата и порязана...

А лястовицата задрямала на жицата

и тя летяла - спряла за отмора,

с обич вглежда се в старицата,

която се поклащаше по двора...

И ето, нощ се спуска над имота й,

а тя, съсухрена, но... още цяла,

пореден ден изтича от живота й,

на девойката...

от снимка избеляла...

* * *