С Луната разговарям. Даже споря.
- Самотна ли е - питам - вечерта?
А тя се поусмихна.
- Що да сторя?
Като и аз не знам, не знам това...
Ще ида да попитам мойте мили,
звездичките, сестриците добри.
Ох, те пък днес къде ли са се скрили?...
Една дори не иска да блести...
- Тогаз попитай облаците тъмни -
с надежда я замолих сетен път.
- О, тази вечер те са пълни
със много грижи - да летят...
- Добре тогава. Никого не питай.
Ще се опитам аз сама да разбера.
А ти, Луна, поспри за миг, не скитай.
Нощта проплаква. Дай и ти ръка.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me