С Луната разговарям. Даже споря.

- Самотна ли е - питам - вечерта?

А тя се поусмихна.

- Що да сторя?

Като и аз не знам, не знам това...

Ще ида да попитам мойте мили,

звездичките, сестриците добри.

Ох, те пък днес къде ли са се скрили?...

Една дори не иска да блести...

- Тогаз попитай облаците тъмни -

с надежда я замолих сетен път.

- О, тази вечер те са пълни

със много грижи - да летят...

- Добре тогава. Никого не питай.

Ще се опитам аз сама да разбера.

А ти, Луна, поспри за миг, не скитай.

Нощта проплаква. Дай и ти ръка.