Аз още гоня слънчевият блясък,
и още търся те навсякъде в света,
във корените дивни на брезата,
и на дъгата в цветовете през деня.

Във ледените зимни бури бягам,
в градина пълна с черни рози тихи,
очаквам те, от всякъде те чакам...
и търся те, очаквай ме, прости ми!

В дъха на утринната бяла свежест,
в параклиса на дявола останал пуст,
в смеха на ангелите пърхащ, нежен,
на заека в притихналият остър слух.

Във всички пътища чертани от звездите,
в нежна дъхавост на райски лилии,
в последната надежда непрогонена,
в стадата хиляди на слепите пастири...