Потопих се в диханието на слънчевото лято,
дочувам лекият бриз приказки как ми шепти.
В синевата на пенливите вълни ще се гмурна
да потърся русалки в топлите морски води.
Ето ме, истинската жива част от природата.
Лежа върху горещия пясък трупан от векове.
Сърцето прелива от силно радостно чувство,
далече остана сивотата на градското битие.
Тези сини простори доказват, че велик е света.
На хоризонта се носят като мираж бели крила.
Дали са в небето или порят на воля морето,
надува ги немирният вятър да летят към брега.