Когато бях свещ,
горях, топях се,
бях восък горещ.
Когато бях море,
исках да те прегърна,
а твоето сърце
с усмивка иронична
погледна ме и се обърна...

Когато бях река,
исках в теб да се влея.
Когато бях слънце,
исках за теб да изгрея.

Исках! Исках тогава...
Сега само се питам защо.
Може би малко съжалявам
и се чудя какво би било,
ако беше, ако беше и ти...

Когато бях кръв,
исках в твоите
вени да тека...
Когато... тогава...
но не и сега...