В този каменен свят

се промъквам едва,

след всяка усмивка

удар след удар,

а камъните не спят,

те се хвърлят от упор

и откъм гърба!

Най-вероятно

на ангел крила

ме измъкват нагоре

със рани сама,

защото лечебното горе

ми дава крила...

За кратка въздишка

и пак на мига

от ляво на мушка

взел ме врага...

и отново идват сили

не знам откъде

божествени мили

на пътя напред!

В този каменен свят

няма кой да ме спре -

песента неизпята

тревожно зове!..