Недей ми задава излишни въпроси,

но не ми давай и лесна пошада.

Тези сърце и душа за какво са,

Ако поне едното не страда.

Защо е душата ако във мрак не пропада,

защо е сърцето ако не се къса от жал?

Това за човек е най-ценна награда

Да живее със свойта печал.

Във мъката се ражда душата човешка

Живее сърцето докато се дави във кръв

Само твоя е и последната грешка.

И скръбта си е твоя до последният дъх.

Недей ми задава излишни въпроси,

не питай защо плача на сън!

Тези сърце и душа за какво са

ако ги показваш навън?