Богове
Стоя си тук и се питам под светлината на лампата - защо съм? В този свят има и място за мен, но какво е то? Къде е? Пътища по които да тръгнеш - много, но кой е верния? Кой води до там докъдето искаш да стигнеш? И къде е това? Стъпваш в стремената на времето и го пришпорваш. А посоката е само една – напред. Връщане назад няма. Не можеш да поправиш минали грешки, не можеш да промениш минали решения,а времето тече безвъзвратно, а често и безсмислено. Стоиш и се питаш, а живота тече, води те в неизвестна посока и попадаш под камшика на старостта без да се усетиш, без да го искаш и разбираш, че воден от егоизъм си пропилял дните в търсене на щастие, което никога не си постигнал, не си преживял, не си усетил. Поискал си много, а си получил нищо. Любовта винаги е била измамна, парите - малко, а децата отдавна не са деца. Няма как да дръпнеш юздата и да завъртиш времето. Направил си много грешки и няма как да ги поправиш, няма как да ги изповядаш. Пред кой бог да се покаеш? Единствения бог са парите и всички се кланят на него. А този бог не знае прошка не иска и покаяние. Иска само жертви - стотици, хиляди, милиони, безброй много и ги получава за щото е всемогъщ и всесилен. Дава всичко и всичко взема. Когато си млад пътищата са много, но когато ги изминеш разбираш, че всичките са грешни. А край няма, единственият край е смъртта. Още един бог, който не знае прошка. Ненаситен, могъщ и всепоглъщащ. Бориш се с него, а той винаги побеждава, защото е най-главен, най-голям, всички вярват в него. Цял живот се кланяш на неговия олтар - пресния гроб на приятел, роднина, брат, майка или баща. Палиш свещ не в църква, а на този олтар от мека пръст, на която садиш цветя, а отдолу гният кости. Сееш живот, да почетеш смъртта. Къде е смисълът на всичко това? Не е ли по-добре да ги забравиш, пръстта изравнява съдбите човешки. Теб ще те помни ли някой? Помнят се само гениите, а ти не си гений. Няма нищо славно в съдбата ти, един обикновен човешки живот, един живот пълен с мечти и надежди, но безславен, безсмислен. Кой да те запомни и защо? И все пак стъпваш в стремената на времето, а пътят е само един - напред!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me