Понякога искам силно да крещя...

Но нито звук не се отронва...

Целувам страстно своята самота...

А времето и спомена прогонва..

И сгушена... Разплакана... и със сърце разбито...

Пресявам болката през счупеното сито...

И сенки в мрака пускат мрежи тънкоплети...

Отплата търсят за нежности назаем взети...

Не се съпротивлявам... Не трябва даже да съм тъжна...

Да заплатя дълга си - затуй съм длъжна!!!