Долетях, като птица

във гнездото ти...

Цели снопчета

във ръкойка,

ме чакаха сплетени с обич!

Пожелах

отново мъжко погалване,

зажумяла от цветност.

Негласно в нишки политнах

своя иск надалече.

Записуках,

като малко врабче

без перушина,

свряно на топло

във крилото...!

Закълвах от житцето

/какво ме трябваше повече/

спокойна и чиста.

Заобичах те,

а Невъзможното ме следеше

как по герданчето

на вратлето ми,

запечатих извивката

на най-топлите устни!!!

За мене, единствено само за мене!!!

И То /невъзможното/

ме разбра,потръпна... и се оттегли!!!

14.08.2008г.