Като мълчание край извор,
като отворен за мечтание прозорец,
далечен зов на залез,
все още невидян,
прикрил се в булото на пясък,
преди да стигне вливане на сянка,
на сянка от стена на крепост,
в реката на оттатъшното езеро,
приело слънцето,
та да дочака в него утрото…
Объркано живеем,
дори предадохме това
на птиците…
сред пъстротата
на перата си
да виждат само сиво
в утъпканите пътища
с асфалт, чакъл и пясък…
и капки дъжд…
да заличат праха на времето
покрил цвета за свят…
рисувана трева,
фасадите на блокове
в балонено и покриви
загатнали небето литнало
от плясък на крила,
забравени,
като далечно ехо във антените.
Под пръстите ми шумоли мелодия,
на сътворено…
акорд и лъч в трева
с дантела от роса и звън камбанен,
вълни от утрото,
едва събудили брега
и краткост на завършек…
не, това е само преход,
превръщане е,
събуждане със звуците,
които са сами събуждане.
Как е наситено усещането за живот
в поезията на най-ноктюрното…
последен вик…
крилете ми готови са за полет…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me