uFeel.me
... И искам да летя...
Автор: inamay,  14 август 2008 г. в 13:09 ч.
прочити: 247
Като мълчание край извор, 
като отворен за мечтание прозорец, 
далечен зов на залез, 
все още невидян, 
прикрил се в булото на пясък, 
преди да стигне вливане на сянка, 
на сянка от стена на крепост, 
в реката на оттатъшното езеро, 
приело слънцето, 
та да дочака в него утрото… 
Объркано живеем, 
дори предадохме това
на птиците…
сред пъстротата
на перата си
да виждат само сиво
в утъпканите пътища
с асфалт, чакъл и пясък…
и капки дъжд…
да заличат праха на времето
покрил цвета за свят…
рисувана трева,
фасадите на блокове
в балонено и покриви
загатнали небето литнало
от плясък на крила,
забравени,
като далечно ехо във антените. 
Под пръстите ми шумоли мелодия,
на сътворено…
акорд и лъч в трева
с дантела от роса и звън камбанен,
вълни от утрото,
едва събудили брега
и краткост на завършек…
не, това е само преход,
превръщане е,
събуждане със звуците,
които са сами събуждане.
Как е наситено усещането за живот
в поезията на най-ноктюрното…
последен вик…
крилете ми готови са за полет…

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me